История
МФР се роди от криза
Идеята за създаване на многогодишна финансова рамка се породи от кризата с бюджета на ЕС в края на 70-те и през 80-те години на миналия век. През 1979, 1984, 1985 и 1987 г. Съветът и Европейският парламент не бяха в състояние да се споразумеят навреме за бюджета на ЕС за следващата година. Това наложи използването на тромавата система на условната дванадесета част, което предизвика забавяне в изпълнението на програмите и във възстановяването на плащанията, извършени от държавите членки.
Намаляване на приходите, увеличаване на разходите
Една от причините за кризата с бюджета на ЕС беше, че приходите намаляха, а разходите се увеличиха. По отношение на приходите особено премахването на митата доведе до намаляване на обема на собствените ресурси. От друга страна селскостопанската пазарна политика стана все по-скъпа, бяха лансирани нови политики (като например общата политика в областта на рибарството), а към Общността се присъединиха нови членове (Гърция през 1981 г., Испания и Португалия през 1986 г.).
Успехът на МФР
Усилията за привеждане на приходите в съответствие с разходите — основно чрез опит за набиране на допълнителни собствени ресурси и за ограничаване на разходите — се оказаха недостатъчни. Единствено приемането на първата многогодишна финансова рамка (пакетът „Делор І“ за периода 1988—1992 г.) осигури условия за гладка и успешна бюджетна процедура.
2 нови характеристики
Това беше постигнато чрез
- установяване на правно обвързващи разходни тавани и
- създаване на нова категория собствен ресурс: вноските на държавите членки на база брутен национален продукт (БНП), което осигури баланс на разходните нужди в рамките на тавана на собствените ресурси.
През 1988 г. — първата година на МФР „Делор І“, за последен път се наложи да се прилага системата на условната дванадесета част. Оттогава бяха договорени три многогодишни финансови рамки, всяка за период от седем години.
Хронология
|
1 януари 1988 г.
Пакетът „Делор І“ се съсредоточава върху установяването на вътрешния пазар
Европейски съвет в Брюксел,
11—13 февруари 1988 г.
|
|
|
31 декември 1992 г.
|
1 януари 1993 г.
Пакетът „Делор ІІ“ за периода 1993—1999 г. се съсредоточава върху социалната политика и политиката на сближаване и подготвя въвеждането на еврото
Европейски съвет в Единбург, 12 декември 1992 г.
|
|
1 януари 2000 г.
Третата МФР, „Програма 2000“, за периода 2000—2006 г., е проектирана да подготви разширяването
Европейски съвет в Берлин, 25 март 1999 г.
|
31 декември 1999 г.
|
|
31 декември 2006 г.
|
1 януари 2007 г.
Финансовата перспектива 2007—2013 г. изведе в приоритет устойчивия растеж и конкурентоспособността.
Европейски съвет в Брюксел, 16 декември 2005 г.
|
|
|
31 декември 2013 г.
|
| |
|
|
|
Собствени ресурси: съществени промени с течение на времето
Тъй като ЕС няма право на дефицит, финансовите ресурси са крайно необходими за Европейския съюз. С течение на времето видовете приходи значително се промениха. В началото, от 1958 г. нататък, Европейската икономическа общност се финансираше почти изцяло от вноските на държавите членки. През 1970 г. тези вноски постепенно бяха заменени от собствените ресурси, състоящи се единствено от мита и налози върху захарта (т.нар. традиционни собствени ресурси). От 1975 г. нататък бяха добавени собствените ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС).
Нарастващ натиск
Системата се оказа под нарастващ натиск през 80-те години на миналия век. По-специално премахването на митата доведе до стесняване на приходите от собствени ресурси и невъзможност да се посрещнат нарастващите разходи. През 1988 г., с влизането в сила първата многогодишна финансова рамка, за тази цел беше създадена нова категория собствен ресурс: вноските на държавите членки на база брутен национален продукт (БНП), който по-късно беше заменен с брутен национален доход (БНД). Този собствен ресурс беше създаден, за да се балансират разходните нужди в рамките на тавана на собствените ресурси.
Вноски и корекции
Понастоящем националните вноски на база БНД на държавите членки съставляват около 75 % от приходите на ЕС, докато традиционните собствени ресурси и собствените ресурси на база ДДС отговарят съответно на около 13 % и 11 %. Оставащият около 1 % се събира от други приходи, включително глоби, наложени на компании за нарушаване на законите на конкуренцията. С течение на времето бяха въвеждани все повече корекции на разпоредбите за собствените ресурси с цел да се компенсират бюджетните дисбаланси на някои държави членки.