Съветът
Съветът е единен орган, но поради съображения, свързани с организацията на работата му в зависимост от обсъжданата тема той заседава в различни „състави“, в които участват министрите от държавите‑членки и европейските комисари, отговарящи за съответните области.През 90‑те години имаше 22 състава;през юни 2000 г. те бяха намалени на 16, а през юни 2002 г. — на 9.С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. съставите са десет.Въпреки това Съветът си остава единен орган, доколкото, независимо кой състав на Съвета приема решението, то е винаги решение на Съвета и в него не се посочва съставът.Седалището на Съвета е в Брюксел, където той заседава няколко пъти в месеца (през април, юни и октомври се провеждат заседания в Люксембург).
Решенията на Съвета се подготвят от структура, съставена от над 150 работни групи и комитети, в които участват делегати от държавите‑членки.Те разрешават технически въпроси, след което изпращат досието на Комитета на постоянните представители (Корепер) — орган, съставен от посланиците на държавите‑членки на Европейския съюз, който осигурява последователност в работата и разрешава въпроси от технически и политически характер, преди да представи досието на Съвета.
Съветът взема решения чрез гласуване на министрите на държавите‑членки.Съществуват три вида гласуване в зависимост от разпоредбите на Договора по разглежданата тема:с просто мнозинство (при процедурни решения), с квалифицирано мнозинство (система за гласуване, при която тежестта на гласовете е в зависимост от населението на държавите‑членки;използва се при много от решенията, отнасящи се до вътрешния пазар, икономическите въпроси и търговията) и с единодушие (при решенията в областта на външната политика, отбраната, съдебното и полицейското сътрудничество и данъчното облагане).
В по-голямата част от случаите Съветът взема решения по предложение на Европейската комисия и съвместно с Европейския парламент чрез процедурата на консултация (напр. в областите селско стопанство, съдебно и полицейско сътрудничество и данъчно облагане) или чрез процедурата на съвместно вземане на решение (напр. в областта на вътрешния пазар).