Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)
Сферата на правосъдието и вътрешните работи (ПВР) има силно отражение върху живота на европейските граждани и поради това представлява политическата област, върху която Договорът от Лисабон може би оказа най-силно въздействие:
- В почти цялата област на правосъдието и вътрешните работи се прилага процедурата за съвместно вземане на решение (гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета), с изключение на семейното право, оперативното полицейско сътрудничество и някои други области (вж. информационната бележка).
- Освен това въпросите, които преди бяха включени в третия стълб, като съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, ще бъдат подчинени на същия тип правила като тези за единния пазар. Ето защо мерките, приети на ниво ЕС и на национално равнище в тези области, ще подлежат на съдебен контрол от страна на Съда в Люксембург.
Историята показва, че сме извървели дълъг път ...
■ Неофициално сътрудничество и създаване на Шенгенското пространство
Държавите членки започнаха да си сътрудничат в областта на правосъдието и вътрешните работи към средата на седемдесетте години на неофициална междуправителствена основа извън рамките на Европейската общност. През 1985 г. Германия, Франция и държавите от Бенелюкс сключиха Шенгенското споразумение, което представляваше важен етап в сътрудничеството между държавите членки в тази сфера. В последвалите години към Шенгенското споразумение и към Конвенцията за неговото прилагане се присъединиха и други държави-членки, както и страни извън Европейския съюз. Шенгенското пространство в момента обхваща 26 държави (27-те държави членки с изключение на Кипър, Ирландия, Обединеното кралство, България и Румъния, плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн). Споразумението имаше за цел да се създадат условия за реална свобода на движение на хората, като се премахне контролът по вътрешните граници и същевременно се предвидят мерки във връзка с проверките по външните граници, визовата политика и полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
■ Към все по голяма интеграция
Навлязохме в нов етап с влизането в сила през ноември 1993 г. на Договора за Европейския съюз, чиято институционална рамка обхвана въпросите на правосъдието и вътрешните работи и по този начин даде ново измерение на европейското изграждане.
Договорът от Амстердам, който влезе в сила през май 1999 г., включи достиженията на правото от Шенген в институционалната рамка на Европейския съюз. Една от основните цели на Договора е Съюзът да продължи да се развива все така като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на хора заедно с прилагането на подходящи мерки в областта на контрола на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността. Освен това Договорът предвижда възможността да се приемат мерки за съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с квалифицирано мнозинство, по процедурата за съвместно вземане на решение с Европейския парламент, с изключение на мерките, свързани със семейното право, за които Съветът взема решения с единодушие след консултация с Европейския парламент.
Съгласно Договора от Лисабон Съветът действа с квалифицирано мнозинство съвместно с Европейския парламент според обикновената законодателна процедура и по отношение на по‑голямата част от наказателноправните въпроси.
Дания, Обединеното кралство и Ирландия не участват в пълна степен в прилагането на някои мерки.
Заседанията на Съвета се подготвят от работни групи и комитети.
■ Изключенията
Следва да се отбележи, че Дания, Обединеното кралство и Ирландия не участват в пълна степен в прилагането на някои мерки в областта на правосъдието и вътрешните работи, или участието им е подчинено на определени условия.
По конкретно Обединеното кралство и Ирландия не участват в прилагането на разпоредбите на Шенгенското споразумение относно свободното движение на хора, контрола по външните граници и визовата политика. Ето защо представителите на тези държави не участват в гласуването в Съвета по посочените въпроси.
■ Работни структури и специализирани органи
Приблизително веднъж на всеки два месеца министрите на правосъдието и министрите на вътрешните работи се събират в рамките на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР), за да обсъдят развитието и прилагането на действията за сътрудничество и общите политики в тази област.
По този начин Съветът упражнява функцията на съзаконодател на ЕС, като вече приема директиви и регламенти в цялата област на правосъдието и вътрешните работи. Заседанията на Съвета се подготвят от работни групи и комитети, по‑специално от Координационния комитет в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (CATS), Стратегическия комитет за имиграция, граници и убежище, Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), който беше създаден след влизането в сила на Договора от Лисабон, и Работната група по гражданскоправни въпроси.
Политиките относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие се прилагат от държавите-членки и от институциите на ЕС.
Институциите на ЕС се подпомагат от специализирани органи, по‑специално: