Шенген
Свободното движение на хора в Шенгенското пространство е един от най-важните и осезаеми резултати от процеса на интеграция в ЕС. То се осигурява и поддържа благодарение на два основни принципа: солидарност (с цел да се подели тежестта, която пада особено силно върху държавите по външната граница на Шенгенското пространство) и взаимно доверие (всяка държава членка се доверява на проверките, извършвани от другите държави членки).
Шенгенското споразумение беше подписано през 1985 г. Днес Шенгенското семейство се състои от 28 държави, а други държави вече са готови да станат негови пълноправни членове. В Съвета има специална работна група, която работи по въпросите на Шенген и може да заседава в четири различни състава: оценка по Шенген, достижения на правото от Шенген, SIS/SIRENE и ШИС-технологии (SIS-TECH).
■ ОЦЕНКА ПО ШЕНГЕН
За да се гарантира, че държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство на свободно движение, прилагат по подобаващ начин „достиженията на правото от Шенген“, както и че тези достижения се прилагат адекватно в държавите, които вече са част от Шенген, през 1998 г. беше създаден Постоянен комитет за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген, който беше интегриран в правната рамка на ЕС през 1999 г. с Договора от Амстердам. Оттогава насам комитети за оценка, съставени от експерти от държавите — членки на Шенгенското пространство, заедно с представител на Комисията и представител на Генералния секретариат на Съвета, извършват редовни посещения за оценка, за да проверят дали достиженията на правото от Шенген се прилагат правилно в следните области:
- граничен контрол (по въздушните, морските и сухопътните граници),
- трансгранично полицейско сътрудничество,
- защита на данните,
- функциониране на системата ШИС-SIRENE,
- издаване на визи (консулства).
Освен че установяват трудности и недостатъци, експертните екипи отправят препоръки и предложения за подобрение с оглед оптимизиране прилагането на достиженията на правото от Шенген и оптимизиране на сътрудничеството между държавите членки, а така също определят — когато това е възможно — добри практики в начина на прилагане на тези достижения.
Тези дейности са отразени в доклади за оценка, които след това се обсъждат и приемат от работна група „Шенгенски въпроси“ (оценка по Шенген).
"Защита на Европа
без вътрешни граници"
■ SIRENE
SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) означава „искане за допълнителна информация от националните звена“ и очертава основната задача на бюрата „SIRENE“, създадени във всички шенгенски държави, която се състои в междудържавен обмен на допълнителна информация по подадени сигнали.
Бюрата „SIRENE“ са национални служби за координация в участващите държави, които предоставят допълнителна информация по сигнали и съгласуват мерките, свързани със сигналите, подадени в Шенгенската информационна система (ШИС). Освен това те осигуряват предприемане на необходимите действия в случаи като следните: задържано е издирвано лице, лице, на което е отказано влизане в шенгенското пространство, прави опит за повторно влизане, изчезнало лице е намерено, открадната кола или документ за самоличност са задържани, и т.н.
Бюрата „SIRENE“ обменят също така данни от значение за полицейското и съдебното сътрудничество, търсят в базите данни, координират трансгранични операции и т.н.
■ ШЕНГЕНСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА — ШИС
ШИС е обща база данни за лица и предмети. ШИС се използва от полицейските, граничните, миграционните и правоприлагащите органи на участващите държави. Достъп до системата (съгласно строги правила за защита на данните) имат органи, които са разположени на границата, на територията на страната и в консулствата зад граница.
От 1 януари 2013 г. ШИС съдържа повече от 46 милиона вписвания, отнасящи се долица (около 1 млн.) и изгубени или откраднати вещи (около 45 млн.), подлежащи на изземване или използване като доказателствен материал в наказателни производства.
На 9 април 2013 г. стартира Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), която предлага допълнителни и подобрени функции.
Информацията е организирана във вид на сигнали, като всеки сигнал представлява набор от данни, даващи възможност на съответните органи да идентифицират лица или предмети с оглед предприемане на необходимите действия. Системата се използва от полицията, граничната охрана, митническите служители и визовите и правоприлагащите органи в рамките на Шенгенското пространство.
ШИС ІІ предоставя възможност за въвеждане на копие от Европейска заповед за задържане и свързване на сигналите. Освен това има възможност за съхраняване на информация за по-широка гама предмети, включително кораби, самолети, кредитни карти и промишлено оборудване.
ШИС ІІ съдържа също снимки и пръстови отпечатъци. Първоначално те ще се използват единствено за потвърждаване на самоличността на лица, а ако и когато се разполага със съответната технология, би могло да се търси самоличността на лица въз основа на пръстови отпечатъци.
ШИС II [1] функционира в 24 държави — членки на ЕС, както и в четири държави извън ЕС, които са асоциирани към сътрудничеството по линия на Шенген: Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн.
[1] Законодателство относно ШИС ІІ: Регламент (ЕО) № 1986/2006, Регламент (ЕО) № 1987/2006, Решение 2007/533/ПВР, Решение 2013/115/ЕС, Решение 2013/157/ЕС и Решение 2013/158/ЕС.