23.10.2012
На 22 октомври 2012 г. Съветът направи важна стъпка, постигайки политическо съгласие по възможностите за риболов за определени запаси в Балтийско море за 2013 г. Държавите членки постигнаха съгласие за по-амбициозно съкращение на общия допустим улов за треска и определиха общия допустим улов за други запаси.
„Важен фактор за постигането на това съгласие беше конструктивният дух в подготвителните органи на Съвета, които работеха в тясно сътрудничество с най-пряко засегнатите държави и с Комисията. Това трябва да се превърне в пример за бъдещи преговори,“ отбеляза председателят на Съвета, министър Алетрарис от Кипър.
Приетите мерки засягат максималните количества риба от всеки вид, които могат да бъдат уловени, така наречения „общ допустим улов“, и разпределението му между държавите членки (квоти), както и ограничаването на риболовното усилие по отношение на броя дни в морето.
Правилата целят управлението на рибните ресурси да се осъществява по устойчив начин от екологична и икономическа гледна точка. Целта е да се осигури опазването на запасите и същевременно да се гарантира поминъкът в риболовната промишленост.
Ограниченията на улова за кораби на ЕС в Балтийско море засягат пет вида: херинга, треска, писия, сьомга и цаца. Управлението на запасите се извършва по такъв начин, че да се достигнат равнищата на максималния устойчив улов — това е оптималното количество, което може да бъде уловено от дадени запаси години наред, без това да застраши способността им да се възстановяват в бъдеще. Количествата улов се намаляват постепенно, докато достигнат дългосрочни устойчиви равнища, за да се избегнат вредите за отрасъла.
Предложенията на Комисията за общ допустим улов и квоти се основават на наличните научни становища. Научните становища показват, че е възможно броят на запасите в Балтийско море по отношение на максималния устойчив улов да се увеличава и че съкращенията в общия допустим улов от предходните години са дали резултат.
Приетият общ допустим улов за запасите от треска в западната част на Балтийско море е по-нисък от първоначално предложения от Комисията, за да могат да се постигнат устойчиви равнища по-бързо от предвиденото в плана за управление. В този дух Съветът одобри намаление от 9 % на общия допустим улов в източната част на Балтийско море.
По отношение на херингата (Clupea harengus) беше решено общият допустим улов да се увеличи значително за западната част на Балтийско море (с 23 %) и за източната част на Балтийско море (с 15 %) с оглед на значителното подобрение на равнищата на запасите. Освен това беше запазен общият допустим улов за Ботническия и за Рижкия залив.
По отношение на цацата (Sprattus sprattus) се постигна съгласие за увеличение на общия допустим улов с 11 %.
При така взетото решение за три от запасите в Балтийско море (херинга в западната част, треска в източната част, цаца) риболовът ще продължи да се извършва на равнищата на максималния устойчив улов, докато при трите други запаса (херинга в централната част, херинга в Рижкия залив и в Ботническия залив) тази цел трябва постепенно да се постигне до 2015 г.
По отношение на атлантическата сьомга (Salmo salar) беше договорено намаление с изключение на един подучастък, за който беше договорено запазване на равнището на миналогодишния общ допустим улов, а по отношение на писията (Pleuronectes platessa) министрите одобриха увеличението с 18 % на общия допустим улов от предложението на Комисията.
Според Договора от Лисабон Съветът приема самостоятелно мерките за определяне и разпределяне на възможностите за риболов в рамките на общата политика в областта на рибарството.
За повече информация:
На уебсайта на Комисията: