На 22 май върховният представител на ЕС Катрин Аштън откри официално служба на Европейския съюз в бунтовническата столица Бенгази. Тази служба ще улесни насочването на ресурси и ще подобри контактите с борещите се за демокрация. По време на посещението си върховният представител се срещна с опозиционни лидери, представители на гражданското общество и международните партньори на ЕС. На заседанието на Съвета по външни работи на 23 май тя информира министрите за пътуването си и Съветът прие по-строги ограничителни мерки срещу либийския режим, като разшири списъка на лицата и образуванията, обект на ограничения при пътуване и на замразяване на активи.
На заседанието си от 12 априлминистрите на външните работи призоваха за незабавно обявяване на примирие и зачитане на човешките права в Либия. Онези, които работят за режима, са изправени пред избор — да продължат да поддържат бруталните репресии на полковник Кадафи или да работят за преход към демокрация в условията на ред.
Хуманитарната ситуация в страната и по границите поражда дълбока загриженост. Ако конфликтът продължи, съществува сериозна опасност условията да се влошат още повече поради разселванията и миграцията. В напреднал етап е подготовката за EUFOR Libya, военна операция в подкрепа на хуманитарната помощ в региона, и на операцията ще бъде даден ход, ако Организацията на обединените нации поиска това.
Предвид нарастващия брой бежанци, които пристигат по южните брегове на ЕС, Съюзът е готов да даде конкретен израз на солидарност с най-пряко засегнатите държави-членки.
Съветът прие допълнителни санкции срещу режима на Кадафи и ще продължи да го лишава напълно от всякакви средства, произтичащи от износа на петрол и газ.
Министрите се срещнаха с представителя на преходния национален съвет Махмуд Джибрил, с когото проведоха неофициален обмен на мнения.
Операция „EUFOR Libya“
ЕС е готов да започне военна операция с цел да окаже хуманитарна помощ в отговор на кризата в Либия. С официално решение от 1 април 2011 г. Съветът създаде правната рамка за операция EUFOR Libya с цел „да допринася за безопасното движение и евакуиране на разселени лица и да оказва подкрепа за дейността на хуманитарните организации в региона“, на която може да бъде даден ход по искане на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA).
EUFOR Libya, операция в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС, цели да подкрепи мандатите, предоставени с резолюции 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН. За командващ операцията е назначен италианският контраадмирал Клаудио Гаудиози, а оперативният ѝ щаб е установен в Рим, Италия. Бюджетът ѝ е 7,9 милиона евро и е с първоначален срок на действие от четири месеца.
Лондонска конференция за Либия — Международна контактна група
ЕС се ангажира да работи с международната общност за демократичен преход в Либия. Съюзът участва в международната контактна група, създадена на Лондонската конференция за Либия от 29 март, редом с ключови партньори като ООН, Африканския съюз, Арабската лига и държави-членки на ЕС.
Европейски съвет от 24—-25 март
На пролетното си заседание Европейският съвет преразгледа позицията на ЕС относно Либия и региона на южното съседство, установена на извънредното му заседание от 11 март: полковник Кадафи трябва незабавно да предаде властта и Либия да започне политически преход, ръководен от самите либийци. ЕС, съвместно с Арабската лига, Африканския съюз и ООН, е готов да подпомогне нова Либия икономически и в изграждането на новите ѝ институции.
На заседанието си от 24—25 март Европейският съвет заяви готовността на ЕС да наложи на Либия още санкции след вече приетите във връзка с прилагането на мерките от резолюции 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Както бе заявено от Европейския съвет, допълнителните санкции от страна на ЕС ще гарантират, че приходите от петрол и газ не достигат до режима на Кадафи. Държавите-членки също ще отправят подобни предложения към Съвета за сигурност на ООН.
На 23 март в Кайро унгарският министър на външните работи Янош Мартони и комисар Сесилия Малмстрьом проведоха обсъждания с египетското правителство и с представители на преходния национален съвет на Либия.
На 22 март г‑н Мартони посети египетско—либийската граница в Салум, където местните власти и неправителствени организации му дадоха информация от първа ръка за обстановката.
На 21 март Съветът по външни работи прие заключения относно Либия и реши да наложи допълнителни санкции, които прилагат и надхвърлят посоченото в Резолюция 1975 на Съвета за сигурност на ООН. Съветът разшири вече наложената забрана за пътуване и замразяване на активи за още 11 лица и 9 образувания. Счита се, че тези лица са участници или съучастници в тежки нарушения на правата на човека в разрез с международното право, включително в резултат на въздушните бомбардировки или други атаки срещу цивилното население и цивилни обекти. Замразяването на активи обхвана и новите образувания, изброени в Резолюция 1073 на Съвета за сигурност на ООН, както и пет други образувания, посочени самостоятелно от ЕС.
Чрез новото решение се забраняват и всякакви полети във въздушното пространство на Либия и се засилва прилагането на оръжейното ембарго. Забранява се и прелитането на либийски въздухоплавателни средства над въздушното пространство на държавите-членки на ЕС, както и на всички въздухоплавателни средства, за които има основания да се смята, че пренасят забранен товар, в т.ч. въоръжени наемници.
По време на Парижката среща на високо равнище за подкрепа на либийския народ, проведена на 19 март във френската столица, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой заяви готовността на Европейския съюз да приложи Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН в рамките на своя мандат и компетентности.
На 17 март председателят Херман ван Ромпьой и върховният представител Катрин Аштън направиха съвместно изявление, в което приветстваха приемането от Съвета за сигурност на ООН на Резолюция 1973.
На 14 март върховният представител посети Египет, за да информира генералния секретар на Арабската лига Амр Муса относно резултатите от Съвета по външни работи от 10март и Европейския съвет от 11март.
На 11 март лидерите на ЕС, заседаващи в Брюксел, заявиха, че Муамар Кадафи трябва да се оттегли. Те декларираха, че режимът му е загубил цялата си легитимност и че ЕС смята временния преходен национален съвет в Бенгази за свой политически събеседник.
Във връзка с това върховният представител и Комисията представиха предложение за партньорство за демокрация и споделен просперитет с държавите от Южното Средиземноморие. Това партньорство следва да се основава на по-задълбочена икономическа интеграция, по-широк достъп до пазара и политическо сътрудничество.
На 10 март ЕС наложи допълнителни санкции на Либия, в т.ч. мерки срещу основни либийски финансови институции. На 28 февруари вече беше наложено оръжейно ембарго в съответствие с Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН , както и забрана на търговията с Либия на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии. На 28 февруари ЕС наложи също забрана върху издаването на визи на Муамар Кадафи и на други лица, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население, и замрази активите им. Приетите от ЕС санкции не само прилагат мерките, за които призова ООН, но и ги надхвърлят. Решението на Съвета за тези санкции беше взето с безпрецедентна бързина.
На 22 февруари бяха преустановени преговорите по рамковото споразумение между ЕС и Либия и действащите договори за сътрудничество с тази страна.
Операция за контрол по границите
В централната част на средиземноморския регион Италия и Агенцията на ЕС за контрол по границите Frontex провеждат съвместна операция, наречена „Хермес 2011“. Операцията започна на 20 февруари в отговор на официално искане от италианското правителство и нейната цел е да помогне на Италия да се справи със съществуващите и потенциалните миграционни потоци от Северна Африка. Общо 14 държави-членки (в т.ч. Италия) са предоставили ресурси под формата на личен състав или техническо оборудване, които да бъдат разгърнати в операцията; като понастоящем активно участват осем от 14‑те държави-членки.
От началото на протестите в Северна Африка повече от 20 000 бежанци са пристигнали на остров Лампедуза на юг от Сицилия. Повечето са мигранти от Тунис, но в последно време и либийци търсят закрила на острова. Мнозинството от мигрантите се прехвърлят към приемни центрове в Италия.
Ситуационна карта (@ Frontex)
Хуманитарна помощ
Екипите на генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ са разположени на тунизийско—либийската граница и на египетско—либийската граница, за да направят оценка на хуманитарните нужди и на ситуацията като цяло. Осигурени бяха 70 млн. евро за хуманитарна помощ за най-засегнатото население в Либия и съседните държави (Тунис и Египет). Комисията е готова да увеличи тази сума, ако нуждите на място го налагат. На 23 май приносът на Европейската комисия и на държавите-членки възлизаше общо на приблизително 125 млн. евро.
По тунизийско—либийската граница беше разположен шестчленен екип за координация и оценка на гражданската защита, който поддържа връзка с бюрото на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ и с Международната организация по миграция.
Делегацията на ЕС в Тунис координира активно дейността си с международните организации в страната (Световната продоволствена програма, Африканската банка за развитие, Службата на върховния комисар на ООН за бежанците и др.).
За повече информация:
Изявление на върховния представител след Лондонската конференция за Либия (en) (fr)
рмационна бележка на Комисията относно хуманитарната помощ (pdf) (en)
Съвместно изявление на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой и на върховния представител на ЕС Катрин Аштън тносно резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Либия (en) (fr)
Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за установяване на забранена за полети зона над Либия (pdf) (en)