Започна дебатът относно реформата на политиката в областта на рибарството

Държавите-членки подкрепят реформата на общата политика на ЕC в областта на рибарството, чиито цели са възстановяване на рибните запаси, преустановяване на разточителните практики и повишаване на икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството. На 19 юли Съветът проведе открит дебат относно предложението на Комисията за реформа, с което официално започна процесът на реформа.

© Европейски съюз

Всички държави-членки подкрепят целта да се осигури устойчивост на сектора на рибарството в Европа посредством възстановяване на подложените на прекомерен улов запаси (82 % oт средиземноморските и 36 % от атлантическите запаси са предмет на прекомерен улов). Те приветстваха предложението да се прибегне до „екосистемен подход“ и да се въведат многогодишни планове за управление, основани на надеждна научна информация. В същото време няколко държави смятат, че прилагането на системата на „максималния устойчив улов“ до 2015 г. би могла да се окаже „нереалистична“ и че е нужен по-„постепенен“ подход.

Също така държавите-членки широко подкрепиха забраната за изхвърляне (на нежеланата риба зад борда), но някои от тях същевременно биха предпочели по-дълъг краен срок за нейното прилагане. Други държави-членки са на противоположно мнение и вярват, че забраната би могла да бъде приведена в действие по‑рано от предложения срок 2016 г.

Забраната за изхвърляне би трябвало да насърчи рибарите в намирането на по‑природосъобразни решения, като например избор на по-селективни риболовни съоръжения. Спазването на това правило и контролът ще трябва да бъдат осигурени от държавите-членки.

Някои министри биха предпочели системата на търгуване с правата за извършване на риболов, или „концесии“, да включва повече „защитни мерки“ с цел да се избегне съсредоточаването на твърде много права в ръцете на малцина. Предложените защитни мерки включват освобождаване от тази система за дребномащабните флотове, допускане на търговията с концесии само на национално равнище и даване на достъп до нея предимно на рибарите.

Реформата ще децентрализира процеса на вземане на решения на регионално равнище с оглед на по-ефективното му функциониране: ЕС само ще предоставя стратегически насоки, докато подробностите и прилагането ще се решават от държавите-членки и риболовната промишленост.

Предложенията, свързани с аквакултурата, срещнаха ентусиазирана подкрепа от страна на Съвета. Този сектор (на морската и на сладката вода) има потенциал да донесе растеж както на крайбрежните, така и на вътрешните райони, и да намали зависимостта на ЕС от внос (чрез който понастоящем се покрива 2/3 от консумацията на риба в Съюза).

Всички държави-членки подкрепят предложението, че споразуменията с трети държави в областта на рибарството следва да насърчават доброто и рационално управление на морските ресурси.

Счита се, че когато бъде приложена изцяло, реформата ще спомогне за повишаване на рибните запаси на ЕС със 70 %, а на улова — със 17 %, и ще направи възможно утрояването на маржовете на печалба — и всичко това само за 10 години. Предложеният „пакет“ от реформи сега ще трябва да бъде подробно разгледан от Съвета и приет както от Съвета на ЕС, така и от Европейския парламент.

За повече информация:
Открит дебат
Съобщение за печата
Въпроси и отговори във връзка с реформата на политиката в областта на рибарството
Обща политика на ЕС в областта на рибарството