29.07.2011
Да се организират в брюкселското седалище на Европейския съвет и на Съвета 6 500 заседания и няколко срещи на високо равнище годишно напомня донякъде управлението на малък град, обяснява William Shapcott — генерален директор за персонала и администрацията в Генералния секретариат на Съвета.
Г‑н Shapcott, какво е въздействието на Договора от Лисабон върху работата на Вашата генерална дирекция „Персонал и администрация“, която е основна помощна структура и доставчик на услуги в рамките на Генералния секретариат на Съвета?
Въздействието е доста съществено. С Договора от Лисабон Европейският съвет се превърна в самостоятелна институция с постоянен председател. Съгласно Договора се създаде Европейска служба за външна дейност, която по-добре да представлява Съюза в международните отношения, и се промени законодателният процес в Съюза с по-висока степен на поделяне на правомощията за вземане на решения между Съвета и Европейския парламент. Тези важни институционални въпроси, чиято цел е да направят Съюза по-ефикасен и по-ефективен, имат значими практически последици. В миналото това можеше да доведе до създаването на нови работни места и назначаването на нови хора, но при днешните финансови условия не разполагаме с допълнителни средства, за да го направим, ето защо трябва да реорганизираме, да преосмислим приоритетите и да намерим по-ефикасни методи на работа.
Всяка година в сградата Justus Lipsius — седалище на Европейския съвет и на Съвета, се провеждат 6 500 заседания и редица срещи на високо равнище. Какво означава това от гледна точка на логистиката?
Това е огромно логистично предизвикателство, което може да се сравни с управлението на малък град. Някои от тези заседания се провеждат на много високо равнище, например поне четири пъти годишно тук заседават държавните и правителствените ръководители на 27-те държави-членки. Други заседания са с много голям брой участници, например когато се провежда среща на високо равнище между европейски министри и министри от 79-те държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Освен това се провеждат и много заседания на работно равнище, в които участват служители на правителствата на държавите-членки или на техните представителства в Брюксел. Те идват да обсъждат и да вземат решения относно действията и законодателството на ЕС. За това са им необходими съответните документи, подходяща правна подкрепа, добри условия за провеждане на заседанията, устен превод, храна, подходяща и безопасна среда. Това е мащабно начинание — нашите столове и ресторанти например сервират повече от 2 млн. ястия годишно. Освен че организираме логистиката, ние искаме да го правим по благоприятен за околната среда начин. Ето защо има тонове материали, подлежащи на рециклиране, сградата ни е покрита със соларни панели, което ни прави най-големия производител на слънчева електроенергия в района на Брюксел, и сме в процес на изграждане на инсталация за комбинирано генериране на по-евтина и по-екологосъобразна топло- и електроенергия.
Хората не знаят, че в Съвета се използват 23 официални езика. Превеждането на всички официални документи и осигуряването на висококачествен устен превод е огромна задача. Може ли да ни кажете нещо повече за това?
Трябва да се погрижим за три основни езикови проблема. Трябва да осигурим възможност на делегатите да се разбират помежду си. Това означава, че за повечето заседания се нуждаем от устни преводачи. Устният превод се организира от съответната служба на Комисията, а Съветът е най-големият клиент. Трябва също да се уверим, че делегатите могат да разберат документите, върху които работят, например част от законодателен проект. По правило нито един законодателен проект за Съвета, където заседават и вземат решения министри от държавите-членки, не може да бъде приет, докато всеки министър не е получил текста на своя роден език, независимо от това колко добре той или тя разбира някой от по-разпространените езици като английски или френски. Това означава, че се нуждаем от бърз и висококачествен писмен превод. Трети екип, състоящ се от юрист-лингвисти, проверява много внимателно дали на всеки език са използвани подходящите правни термини. Целта не е само делегатите да разбират по какви въпроси вземат решения, но и да се гарантира, че гражданите могат да следят процеса и че става дума за качествено законодателство, което наистина ще бъде добре разбрано и правилно прилагано в държавите-членки.