20.12.2012
Сутринта на 20 декември, в съответствие с установената традиция в края на всяка година в рамките на общата политика в областта на рибарството, Съветът по селско стопанство и рибарство постигна споразумение относно възможностите за риболов за 2013 г. В споразумението се определят подробно възможностите за риболов на корабите по зони на риболов и по видове риби.
„Всички предложения, които бяха разгледани и по които беше постигнато съгласие, поставят на преден план идеята за устойчив риболов в Европейския съюз; улов на риба, който следва да не представлява заплаха за рибните запаси за периода до 2015 г., запаси, с които ще се постигне максимален устойчив улов, запаси, чрез които ще се гарантира също устойчивост на риболовния сектор и достойна професионална дейност за европейските риболовци“, каза след заседанието министър Алетрарис.
Максималните количества риба, които могат да бъдат уловени в дадена зона, се определят посредством т. нар. „общ допустим улов“ (ОДУ). Разпределението между отделните държави членки се определя в квоти.
Целта на управлението от страна на ЕС на риболовното усилие е гарантирането на устойчиво рибарство от гледна точка на околната среда и от икономическа и социална гледна точка.
По-специално всяка година се приема решение относно максималните количества риба, които могат да се ловят от кораби на ЕС в Атлантическия океан, Северно море и международни води, както и разпределението на тези количества между националните флотове.
Предложението на Комисията беше основано на публикувано през юни съобщение. В него се признава, че на 65 % от запасите в европейски води не е направена пълна оценка, но се изтъква, че изглежда се подобрява състоянието на запасите, на които е направена оценка. Запасите, които вече не се разглеждат като подложени на прекомерен улов, включват например иберийския атлантически морски дявол, синия меджид, морския език от Келтско море, херингата и писията от Северно море.
Общата политика в областта на рибарството представлява споразумение между държавите членки за взаимно предоставяне на свободен достъп до водите на всяка една от тях, като същевременно се гарантира съхраняването на традиционните риболовни полета и практики на всяка държава.
Вж. също: