Акценти

Сградата „Серкл Мюнисипал“ в Люксембург,
в която са се провеждали заседанията на
Специалния съвет на Европейската общност
за въглища и стомана от 1952 г. до 1967 г.
© Johnny Chicago, lb.wikipedia

Точно преди 60 години, от 8 до 10 септември 1952 г., се провежда в Люксембург първото заседание в историята на Съвета. Той заседава като Специален съвет на министрите от Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), който предшества сегашния Съвет на Европейския съюз. По това време в Съвета заседават само шестте държави основателки (Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург). Сега ЕС наброява двадесет и седем държави членки.

Съветът е създаден на учредителна сесия, проведена на 8 септември в сградата на кметството в Люксембург. Първият му председател е германският канцлер Аденауер. Сред първите решения, взети на това септемврийско заседание през 1952 г., са приемането на Процедурния правилник на Съвета и създаването на секретариата на Съвета, който и до днес подпомага работата на Съвета на ЕС.

На 20 септември т. г. Съветът ще проведе своето 3185-о заседание, в състав „Правосъдие и вътрешни работи“. Сегашното номериране на заседанията на Съвета датира от влизането в сила на „Договора за сливане“ през 1967 г., с който се създават единен Съвет и единна Комисия. Преди тази дата са проведени близо 460 заседания на Съвета на ЕОВС — от 1952 г., както и на съветите на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) — от 1958 г.

 


Обща информация: Факти и цифри за Съвета

• Съветът е институцията на ЕС, в която заседават представителите на правителствата на държавите членки. Тази институция — съвместно с Европейския парламент — изпълнява законодателни и бюджетни функции. Съветът разработва политиката и има координиращи функции, по-специално по икономически въпроси, както е предвидено в Договорите. Той се състои от по един представител на всяка държава членка на равнище министри, упълномощен да поема ангажимент от името на правителството на държавата членка, която представлява, както и да упражнява нейното право на глас.
   
• Въпреки че е единна институция, Съветът заседава в десет различни състава: Общи въпроси; Външни работи; Икономически и финансови въпроси (ECOFIN); Правосъдие и вътрешни работи; Селско стопанство и рибарство; Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси; Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство); Транспорт, телекомуникации и енергетика; Околна среда; и Образование, младеж, култура и спорт. Сегашните състави бяха определени през юни 2002 г. от Европейския съвет на заседанието му в Севиля (Съветът по общи въпроси и външни отношения беше разделен с влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.).
   
• По правило министрите, отговарящи за областите общи въпроси, външни работи, икономически и финансови въпроси и селско стопанство се срещат всеки месец. Другите състави на Съвета заседават от един до три пъти на полугодие. Общият брой на годишните заседания на Съвета нараства постепенно през годините — от 20 през 1967 г. до 96 през 1993 г. От 1993 г. насам броят на годишните заседания се установява на постоянно равнище от 70—75 заседания.
   
• Съветът взема решения с квалифицирано мнозинство, освен когато в Договорите е предвидено друго. Между държавите членки са разпределени 345 гласа. Когато Съветът действа по предложение на Комисията, квалифицирано мнозинство се постига, ако са подадени поне 255 гласа „за“ от най-малко 14 члена на Съвета. Освен това всеки член на Съвета може да поиска потвърждение, че гласовете „за“ представляват най-малко 62 % от населението на ЕС. Нови разпоредби за квалифицирано мнозинство ще се прилагат от 1 ноември 2014 г. по силата на Договора от Лисабон.
   
• Председателството на съставите на Съвета, с изключение на Съвета по външни работи, се осъществява от представителите на държавите членки в Съвета на 6-месечен ротационен принцип. Съветът по външни работи се председателства от върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
   
• Комитетът на постоянните представители (Корепер) на правителствата на държавите членки отговаря за подготовката на работата на Съвета. Работата на този комитет се подготвя от над 150 комитета и работни групи, съставени от делегати на държавите членки.
   
• Основна тенденция в работата на Съвета през последните години е по-голямата прозрачност и откритост както по отношение на достъпа до документи, така и по отношение на публичността на обсъжданията. През 1992 г. Европейският съвет от Единбург постави началото на „откритите дебати“, като с течение на времето тази практика значително се разшири, последно с Договора от Лисабон. По силата на този договор Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове. Откритите дебати и обсъждания могат да бъдат проследени на портала на Съвета за видеоматериали: http://video.consilium.europa.eu/.
   
• Заседанията на Съвета се провеждат в Брюксел, а през април, юни и октомври — в Люксембург. Някои от заседанията обаче се провеждат и на други места, по-специално в Женева в контекста на преговорите в рамките на СТО.
   
• В първото заседание на Съвета през 1967 г. участват само шестте държави основателки и се работи на четири езика. След последващите разширявания през 1973 г. (Дания, Ирландия и Обединеното кралство), 1981 г. (Гърция), 1986 г. (Испания и Португалия), 1995 г. (Австрия, Финландия и Швеция), 2004 г. (Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения) и 2007 г. (България и Румъния) броят на държавите членки нараства до 27, а на официалните езици — до 23. Хърватия се очаква да се присъедини към Европейския съюз през юли 2013 г.
   
• Освен редовните и официални заседания на Съвета, провеждани от 1967 г. насам, през всяко полугодие действащото председателство организира неофициални заседания на равнище министри, които се провеждат в собствената му страна. Тези заседания не приключват с официални заключения или решения, но дават възможност на министрите да проведат неофициален обмен на мнения, често за да изготвят насоки за бъдещи действия.
   
• Съветът се подпомага от Генерален секретариат под ръководството на генерален секретар, като този пост в момента заема г-н Уве Корсепиус. В Генералния секретариат работят около 3 000 служители.
   
• Генералният секретариат на Съвета подпомага също Европейския съвет и неговия председател г-н Херман ван Ромпьой.
   
• Седалището на Съвета е в Брюксел; от 1995 г. то се помещава в сградата „Justus Lipsius“, разположена в европейския квартал, до кръстовище „Rond-point Schuman“. Съветът се е помещавал последователно в сграда „Ravenstein“ в центъра на Брюксел и в сграда „Charlemagne“ от 1971 г. до 1995 г.

За повече информация:
Съобщение за печата, публикувано след първото заседание на Съвета, проведено в Люксембург от 8 до 10 септември 1952 г. (pdf, fr) [факсимиле на оригиналния документ]
Съобщение за печата, публикувано след първото заседание на Специалния съвет на министрите на ЕОВС (Люксембург, 10 септември 1952 г.) (en)